Памет за Вълко Гайдаров (27.01.1937 – 7.02.2009)

Бележка на архива: в този оригинален текст като година на приемане в Съюза на българските художници е посочена 1971 г. Според каталога на СБХ от 1987 г. (№36) членството е от 1973 г.

Бележка на архива: в този оригинален текст се сочи, че директорският пост е от 1964 г. Според други източници (№71 – „през 1964 година постъпва като уредник в Смолянската художествена галерия, а през 1971 година става и неин директор“; №96 и №137, където самият художник говори за себе си като за уредник) директор е от 1971 г.

27 януари 1937 – Вълко Димитров Гайдаров е роден в Девин.

1964 – Завършва Художествената академия в София в класа на проф. Ненко Балкански.

1964–2003 – Съосновател и директор на Художествена галерия – Смолян.

1971 – Става член на Съюза на българските художници.

Самостоятелни изложби

1969 – Художествена галерия – Смолян 1980 – Галерия „Руски 6“ – София 1983 – Художествена галерия – Смолян 1986 – Художествена галерия – Смолян; Художествена галерия – Стара Загора; Градска галерия – Мадан 1987 – Галерия „Райко Алексиев“, „Раковски 125“ – София 1988 – Художествена галерия – Пазарджик; Галерия „Киклос“ – Пафос, Кипър 1990 – Художествена галерия – Смолян 1991 – Галерия „Хетафе“ – Мадрид, Испания 1993 – Галерия „М“ – София 1994 – Градска художествена галерия – Пловдив; Галерия „Дяков“ – Пловдив 1995 – Галерия „Леседра“ – София 1997 – КДК – Смолян 1998 – Галерия на СБХ, Шипка 6 – София; Галерия „Татиарт“ – София 1999 – Галерия „Киприаки Гоня“ – Ларнака, Кипър 2000 – Галерия „Киклос“ – Пафос, Кипър 2001 – Галерия „Петър Стайков“ – Смолян; Галерия „Ирида“ – София; Градска художествена галерия – Пловдив; Галерия „Александър“ 2003 – Галерия „Бургас“ – Бургас; Галерия „Аполон и Меркурий“ – София 2005 – Галерия „Ромфея“ – Пловдив; Народно събрание – София 2006 – Галерия „Петър Стайков“ – Смолян 2007 – Художествена галерия – Смолян; Градска галерия – Девин 2008 – Национален център за изобразително изкуство „Шипка“ 6 – София

Колективни изложби

1974 – Чехословакия 1975 – Полша 1985 – Германия 1990 – Англия 1990 – Гърция 1991 – Лондон – VI-ти международен панаир на изкуството 1992 – Испания – Изложба на съвременна българска живопис 1993 – Токио – 50 български художници

Негови творби са притежание на НХГ – София, ХГ – Пловдив, Стара Загора, Пазарджик, Кюстендил, Смолян и др., както и на частни колекции в Англия, Холандия, Кипър, САЩ, Япония, Германия, Испания и др.

Проф. Светлин Русев*

В надпревара с пазара, модата, хаоса и бъркотията в живота и душите на хората като че ли все по-рядко се сещаме, че има неща, които не се съизмерват с шлагерите на деня, а с по-прости, но по-трайни мерки – качеството на човешката душевност, дълбочината на човешките преживявания и, разбира се, тяхното пластическо осмисляне в живота на изкуството. Като прибавим към това и един естествен усет за душата на природата, може би ще разберем дълбокия смисъл на тези прости и чисти вълнения, с които Вълко Гайдаров търси своя непредубеден зрител. Тази изложба не стряска, не шокира, не разчита на сензационни ефекти, но за сметка на това – вълнува, засяга онези тънки струни на човешката душевност, в които природата и човекът живеят в онова пантеистично начало, което превръща картината в самостоятелна Вселена на духа.

Основната сюжетна линия при Вълко Гайдаров е показателна не толкова за външната красота, сила и могъщество на Родопите, колкото за онова богатство и разнообразие, което може да ни даде само богатството и разнообразието на човешкото вълнение. Нежна и сурова, сребристосива, огненочервена или наситена и дълбока като нощта, тази живопис преди да стане картина е носена с много любов и обич в душата на художника. И ако трябва с няколко думи да се определи – това е преди всичко искреност пред лицето на природата, простота в нейното пластическо материализиране и, разбира се, усет за нейното движение във времето – не толкова като смяна на сезоните, а преди всичко като промяна, богатство и разнообразие в състоянието на картината.

В едно трудно и тежко ежедневие изложбата на Вълко Гайдаров ни връща към онези прости и красиви вълнения, които може да ни даде само вълнението пред чудото, наречено природа. Сред толкова неща, които ни разделят и изправят едни срещу други, един художник ни събира със своите истини. Те са добри и красиви, защото са родени от сърцето на природата. А то никога не лъже.

От сърце благодаря на Вълко Гайдаров, че е успял да го запази в картините си.

\* Из словото при откриването на юбилейната изложба – „Шипка“ 6, София – 1998 г.

Репродукции (с. 80–81)

Вълко Гайдаров – Зима край Смолян, 38х55, акрил, платно Вълко Гайдаров – Пейзаж, 46х55, акрил, платно Вълко Гайдаров – Диви череши, 46х55, акрил, платно