„Моите картини започват от Родопите...“

Тези думи, казани от автора на самостоятелната изложба в София, а след това и на втората самостоятелна изложба в Смолян Вълко Гайдаров, ми направиха силно впечатление. Живописните платна много говорят сами за себе си и за художника. И все пак – няколко минути с него носят допълнителна информация. Вълко Гайдаров е роден през 1937 г. в Девин. Завършил Висшия институт за изобразително изкуство „Николай Павлович“ в София при проф. Ненко Балкански, специалност „Живопис“, и от същата година – 1964, участвува редовно в окръжни и национални изложби. Сега е завеждащ Окръжна художествена галерия и е председател на художествения съвет на групата на СБХ в Смолян. Член е на СБХ от 7 години. Негови картини са притежание на редица галерии в страната – Национална художествена галерия, в Пловдив, Велико Търново, Кърджали, Стара Загора, Смолян, а също така и на държавни и частни колекции и сбирки в чужбина – СССР, Холандия, Полша, Чехословакия и др. Ето и първия ми въпрос:

– В какво виждате корените на вашето изкуство?

– Твореца и родния край... От родния край започва пътят на всеки човек. Той е като негова родна майка. При него ние винаги се връщаме рано или късно. Понякога, макар и в спомените, понякога макар и в съня си. С родния край започва всяко изкуство. Защо? Художникът, без дори сам да подозира, носи в себе си всичко онова, което му е дало времето, в което той е започнал съприкосновението със света. С родния край започва родината. Нещо голямо... Но свързано с множество малки наглед неща...

Моето творчество започва от Родопите. В Родопите са и моите корени. Иначе не бих говорил за това. Картините, които показах на изложбата в София, а и в Смолян, не са просто пейзажи от красиви или обикновени места. Те са по-скоро едно преосмислено отношение към всичко онова, което ме заобикаля, едно преживяно състояние. Тази древна земя с белите къщи на Широка лъка и Златоград, с баирите над Ардино и ливадите на Солища, с фантастичните скали на Триград и Смолян... Тук всеки трябва да се чувствува художник...

– Вие сте ръководител на Смолянската художествена галерия. Какви са нейните перспективи?

– В галерията съм от основаването ѝ през 1964 година. За изминалото време нейният фонд значително нарасна. В момента тя притежава над 500 творби от различни поколения български художници – Владимир Димитров – Майстора, Златю Бояджиев, Данаил Дечев, Илия Бешков, Васил Бараков, Кирил Цонев, Ненко Балкански, Дечко Узунов, Светлин Русев, Димитър Остоич, Златка Дъбова, Теофан Сокеров, Георги Божилов и др.

Галерията търси създаването на свой специфичен облик – т.е. застъпените творби на големи и известни художници да бъдат свързани с нашия край. Галерията тепърва ще играе важна роля във всенародната програма за естетическо възпитание. В този смисъл са насочени и усилията за задълбочаване връзките с населението – младежта, учащите се, работническите колективи и пр. Уреждат се постоянни и тематични експозиции в различните селищни системи в окръга. Предстои галерията да се настани в нов дом, който се изгражда в новия център на град Смолян. Заедно с това ще бъдат решени и някои проблеми, свързани с по-нататъшното издигане значението на галерията като важен културен, идейно-възпитателен и политически институт.

Галерията работи непосредствено, в добро взаимодействие и синхрон с окръжната група на СБХ в Смолян. В нея членуват 30 души, повечето от които са завършили висшето си образование у нас и в чужбина.

Пламен Касабов