По свой път – искрено и непосредствено

Творби на Вълко Гайдаров са радвали на окръжните изложби в Смолян и може би затова първата му самостоятелна изложба се очакваше с интерес.

Изложените 29 табла в Художествената галерия в Смолян представляват малка, скромна сбирка – плод на искрените и непосредствени стремежи на художника. В нея няма безплодни експерименти, няма лутания в стила, няма и белег от временните модерни увлечения. Вълко Гайдаров има две сигурни опорни точки в живописта, които го правят определен, ясен и устойчив: призванието в себе си, непохабено от вредни влияния, и възприемането на земните обекти като реалности, с които въображението не може да си играе произволно. Тези две неща определят и духа на изложбата – топла, земна живопис, овеществена, но не натурална, материализиран израз на едно меко лирично настроение. Вълко Гайдаров не е философ-живописец, той не е и иносказателен. В творбите му са си дали среща красиви земни кътове с едно отзивчиво и лирично сърце.

Може би затова пейзажите му от Родопите са определеният успех на изложбата.

Роден и израсъл в град Девин, получил първи досег с топлите овали на планината и върховете на руската живопис, завършилият Художествената академия художник е останал верен на първите си учители – природата и руската живопис.

Пейзажът му „Зима“ в композиционно и колоритно отношение носи цял свят: тишината на белите смолянски улици, задрямалите стоплени калкани, подрязаните сънуващи дръвчета, старите дървени огради и навеси – и всичко това одухотворено от невидимото човешко присъствие, което придава на зимния кът много топлота и настроение.

По-колоритен и същевременно по-загадъчен е „Пейзаж от Девин“. Това е градът на художника, на неговото детство и спомени и творецът с трогателно, дори болезнено търсене е пресътворявал този град – малко затворен в себе си, малко тревожен, но и слънчев град, в който старите неща залязват бавно, с една меланхолна идиличност, която вее от пръснатите овехтели плевни към бялото проснато пране.

Че Вълко Гайдаров има подчертан афинитет към пейзажната живопис, личи и от няколкото му смолянски пейзажа. В тях има отлично съчетание между златистите есенни тополи, синкавината по скалите над Смолян и типичната родопска архитектура. Това личи и от „Пейзаж от Триград“, сътворен в една особена сивкава гама, като че ли картината е приела от патината на този край – сивотата на тиклените триградски покриви и скали.

Но Вълко Гайдаров не е само художник-пейзажист. Привлечен от драматичната история на родния Родопски край, художникът търси, изследва и пресътворява исторически личности, рови се в документалното наследство и преоткрива образи с високопатриотично въздействие. Картината му „Преображенци“ носи в правдива художествено-документална мяра историческата истина за тези смели борци, за техния дух, изразен в упоритите, предани хайдушки лица, в бунтовното им облекло и оръжие. Но там, където автентичният документ е натежал за сметка на художественото пресътворяване, произведението губи от своето цялостно въздействие („Портрет на знаменосеца Кольо Шишманов“).

Непреодоляна груба материалност има и в „Пейзаж“, в „Охрид – крепостта на Самуил“, в някои композиции. Тази основна слабост в част от картините е едно опасение за бъдещата му работа, защото може да го доведе до огрубяване и натурална живопис.

Вълко Гайдаров се представя в изложбата и с една серия от пастели – плод на едно негово пътуване по Адриатика – Дубровник, Мостар, Сплит и др.

Традиционният път в живописта, който си е избрал Вълко Гайдаров, не крие колебания и завои, но задължава много поради това, че оригиналното в рамките на традиционното се постига с много повече усилия, труд и талант. Първата самостоятелна изложба на Вълко Гайдаров е сигурно доказателство за искрените и непосредствени вълнения на художника. Изложбата радва смолянската общественост, радва многобройните зрители, радва и народния художник професор Ненко Балкански, който сподели пред художника: „Твоите картини ме зарадваха. Те показват голямото ти развитие на художник с чувство на истински творец, който умее да развълнува зрителя...“

Радостното е, че тази оценка споделя и самият зрител, който очаква още много от младия художник.

Никола Гигов

(Снимка: портрет на художника. Репродукции: „Зима“; „Пейзаж от Девин“.)