Пътят към истината. Разговор с художника Вълко Гайдаров

Разговор с художника Вълко Гайдаров

Вълко Гайдаров е роден в гр. Девин. През 1964 г. завършва Художествената академия в София при проф. Ненко Балкански. Живее и работи в Смолян. Сега е директор на Окръжната художествена галерия. Член е на Съюза на българските художници. Носител е на орден „Кирил и Методий“ – трета степен, отличник е на Комитета за култура. Художникът Вълко Гайдаров досега е уредил самостоятелни изложби в Смолян и София, участвувал е в национални и международни изложби и в пленери в Полша, Чехословакия и България.

– Др. Гайдаров, дълъг ли е пътят от вдъхновението до готовото вече платно на художника?

– Художникът прави две картини по различен начин. В зависимост от вникването и подготовката в темата пътят от вдъхновението до реализацията може да е кратък. В друг случай този път може да е дълъг, докато идеята намери пластичен и ясен израз. Нерядко художникът замисля картина по един начин, а в края накрая се променят много неща и от първоначалното може да остане само идеята. Но във всички случаи думата си казва целият опит, натрупан с времето. А също така и емоционалната нагласа.

Аз имам картини, които правя по няколко години. Но важното е това, че художникът е длъжен да е искрен, той трябва да уважава изискванията и критериите, които сам си поставя, за да разбират изкуството му, за да го уважават. Отговорност пред себе си, пред хората – това е изкуството.

– Всеки творец носи със себе си индивидуалност. За Вас тя е в силната привързаност към Родопите, в неповторимостта на цветовете от пейзажа. И все пак, къде е промяната, има ли я от първата самостоятелна изложба до предстоящата?

– Тези промени стават понякога неусетно. Мисля, че има промяна. Според мен, тя е в мисленето, а и в пластичното изграждане на творбата. А на предстоящата изложба всичко е ново. Платната са работени през последните две-три години.

– Вие сте директор на Окръжната художествена галерия. В годините между два конгреса в дейността на този наш културен институт се записаха много нови неща. Определете ги с няколко думи.

– Бих отбелязал по-голямото обогатяване на фонда на галерията с творби на най-изтъкнати български майстори, създаден бе и чуждестранен отдел в нея в резултат на проведените международни пленери по живопис. И друго – картини от фонда на галерията започнаха да се изнасят навън, да се уреждат гостуващи изложби в различни селища на окръга. В Нареченски бани например, в курорта Пампорово, в Мадан... Освен това сега се извършва и много сериозна работа по уреждането на новата база на галерията, която ще разполага с повече експозиционна площ.

– Казват, че творецът е истински щастлив, когато срещне и признанието за своя труд. Сигурно е така. Моля да споделите за онова признание, което откривате у младите таланти към Вас, изявените вече творци.

– Младите навлизат в изкуството. Факт е откритата вече детска галерия към окръжния пионерски дом „Людмила Живкова“ в Смолян. Тази галерия всъщност показа, че децата носят в себе си желанието да творят, да рисуват. Имал съм спонтанни и хубави разговори с млади творци. Но мисля, че няма почти никаква база, тази галерия би трябвало преди всичко да реши свои проблеми, за да има ефект. И тогава да се тръгне към една работа за създаване на сериозна галерия, която да има и постоянната задача за издирване на таланти, но и за събиране и популяризиране на произведения, за приобщаване към тези произведения. Важни и отговорни са тези неща. Така че сме в дълг пред младите.

– Имате ли идея, която все още не сте осъществили?

– Много неща, за които мисля, които са дълбоко в мен, може би е въпрос на време и организация. Мисля за хубавите родопски песни и богатите обичаи. Не да се илюстрират, но да се тръгне от тях. Иска ми се да направя изложба с впечатления от различни страни, в които съм бил – Холандия, Испания, Гърция. Там имах време и възможност да рисувам. Смятам, че мога да направя и повече неща в портрета. Много са неосъществените неща, които не дават мира на всеки художник.

– Вие сте делегат на Четвъртия конгрес на културата. Ако Ви се предостави думата, какво бихте казали?

– Бих казал, че на художника днес е отредена изключително висока чест и отговорност да бъде в първите редици на духовния растеж на нацията. Независимо от неизбежните трудности и страдания. Защото всяко страдание облагородява. В това е пътят към истината. И защото нищо хубаво не става лесно и бързо, без труд. Така може да се стигне до откровение в изкуството. А откровението е истина, която завладява ума и чувствата на хората.

Разговора води Величка Иванова

(Илюстрации: емблемата на IV конгрес на българската култура; репродукция „Родопски пейзаж“; групова снимка в долната част на страницата.)