Когато изкачим безбройните стъпала на красиво и модерно застроения смолянски хълм, върху който като бяла птица е кацнала изящната сграда на Окръжната художествена галерия в Смолян, ще се озовем в акварелната изложба на Вълко Гайдаров. Навън ще остане уморителният шум от коли и хорска глъчка, а тук ще ни завладее един топъл, емоционален свят – светът на художника, изтръгнал от сърцето си любовта към родната родопска природа, към живописния Смолян и неговите китни околности – „Родопски пейзаж“, „Родопи“, „Райково“, „Косово“, „Наречен“, „Край Смолян“, – за да я претвори в багри. Ще ни проговори със странния си шепот оная величествена тишина, с която покоряват приказните родопски гори от високи стройни елхи и борове. И, потопени в този задушевен свят, ще чуем само плясъка на морските вълни от пейзажите на Вълко Гайдаров, изживени от творец с богат душевен мир и тънка артистична чувствителност край нашето Черно море – „Лодки“, „Албена“, „Балчик“, „Дървета и лодки“, „Море“.
Уморени от топлите лъчи на слънцето – „Южна светлина“, „Утро“, ще тръгнем по самотните пътеки, извървени от художника, пленен от златния богат колорит на есента – „Есенни пътища“, „Есен I“, „Есен II“, „Есен III“. Той обича есента и я рисува многократно в нейните дивни хармонии, уловени в тънко нюансирани гами от охрови, кадмиеви, жълти и червени тонове. Обича я навярно не само заради багреното ѝ богатство, а защото тя отговаря на неговата душевност, импонира му като емоционално състояние. Гайдаров е покорен и от светлината, към която има подчертан интерес в своите импресивни творби. Но чувствителността му като творец има широк диапазон. Тя се движи от тихите лирични изживявания в творби с меки, разтопени очертания на природните форми – „Пейзаж с макове“, „Златоград“, – до епично-монументалните картини, в които достига до силно обобщение на обемите – „Язовир“, „Село в равнината“, „Към Мадан“. Пейзажите на Гайдаров обаче не са бегли импресии, моментни впечатления, а трайни душевни състояния, преживени искрено и дълбоко. Те са своеобразна човешка изповед в багри, изповед пред самия себе си, пред онези, които са достатъчно чувствителни, за да могат да го разберат. Затова не случайно в творчеството на този жанрово многообразен живописец, познат ни от трите му самостоятелни изложби в Смолян и София, от многобройни участия в общите художествени изложби с неговите портрети, фигурни композиции и натюрморти, все повече се засилва тенденцията към сътворяване на пейзажи. В пейзажа-състояние той остава най-самотен, затова и най-искрен.
Но този творец обича да пътува, да вижда нови, непознати светове, които изживява по своему – в багри. Холандия с нейния поагаснал сивкав северен колорит – „Амстердам“. Испания с нейната величествена природа – „Пейзаж от Испания“ и старинни средновековни градове – „Кордова“, „Толедо“ и „Толедо с реката Тахо“. Гайдаров вижда Толедо като наш съвременник, предавайки го емоционално, но трезво; това е Толедо, лишено от мистиката на прочутия пейзаж на Ел Греко. Художникът влага своите душевни състояния в наблюдаваната природа, град, село, но и те въздействуват върху душевното му състояние. Този двоен, сложен психологически процес се чувствува силно в пейзажите от Гърция и Египет, особено в жизнерадостното платно „Кайро“.
Природните пейзажи преобладават в акварелната изложба на Вълко Гайдаров. Природата го завладява властно и трайно. Бележките, взети с маслен пастел или с черно, наред с дълго носените в съзнанието цветни впечатления от чуждата природа, се превръщат в пейзажи, обогатени от последвалото след връщане в родината преосмисляне на видяното. Изложените творби обхващат един дълъг период от 1973 до 1986 г. Те имаха своята „премиера“ през последните две седмици и в гр. Мадан.
Разделяйки се с творбите от четвъртата самостоятелна изложба на Вълко Гайдаров, излизаме емоционално обогатени, с очи, изпълнени с топлите багри на Родопския край, с музикалния ритъм на линиите и формите. И оставаме с вярата, че „есенните пътища“ в изкуството на живописеца ще стават все по-слънчеви и ще се издигат нагоре, както се вият и в платното му „Есенни пътища“ по китните родопски хълмове.
з. д. к. проф. Вера Динова-Русева
(Репродукция: „Родопско село“. Худ.: Вълко Гайдаров.)
Данни за източника
| Издание | Родопски устрем (Смолян) |
|---|---|
| Дата | 1986 |
| Брой | бр. 93 |
| Страница | |
| Автор | з. д. к. проф. Вера Динова-Русева |
| Източник | РБ „Николай Вранчев“ – Смолян, справка 37/2026, № 34, пратка 1 (23.10.2026) |
