Вълко Гайдаров. Живопис (каталог на изложбата, София 1987)

ВЪЛКО ГАЙДАРОВ

1937 – роден в град Девин, Смолянски окръг

1964 – завършва Художествена академия в София при проф. Ненко Балкански. Постъпва на работа в Окръжната художествена галерия, Смолян, и участва в окръжните и общите художествени изложби на СБХ с пейзажи, портрети, натюрморти и композиции

1973 – приет за член на Съюза на българските художници

Самостоятелни изложби: 1969 – Смолян; 1980 – София; 1983 – Смолян; 1986 – Смолян

През 1976 г. награден с орден „Кирил и Методий“ III ст. През 1984 г. награден с орден „Кирил и Методий“ I ст. Негови творби се намират в НХГ – София, ОХГ – Пловдив, Стара Загора, Разград, Пазарджик, Кърджали, Смолян и други, в частни и обществени сбирки у нас и в чужбина.

Живот и творчество – сплетени в неразривно цяло. Това предопределя неговата индивидуалност, независима от преходните модни увлечения. Пейзажите на Вълко Гайдаров излъчват усещането за автентичност, искреност и вярност към родопската природа: те са пропити от нейната неярка приглушена хармония. Меките извивки на планината, скромната красота на традиционната родопска архитектура, деликатното взаимодействие на багрите, цялото вътрешно излъчване на естествената среда, моделирала естетическия усет на художника – обуславят спецификата на неговия пластичен език. Тази живопис е идентична на вътрешния свят на твореца – скромен, деликатен и всеотдаен.

Монохромната, изградена от сложно нюансирани съотношения на студени тонове живописна тъкан, стоплена от тактичната намеса на охрата, създава богата гама от състояния на природата. Картините на Вълко Гайдаров излъчват особена вътрешна светлина. Тя не произлиза от конкретен източник, а струи от самата живописна материя – от белите стени на къщите с изкривени от времето стрехи, от есенните дървета и треви, от тежкото лятно небе – даже и зимният сняг искри с приглушена, матова светлина. Широкият диапазон от живописни настроения, постигнати с една овладяна, немногословна палитра, отново утвърждава художника като майстор на пейзажа, надарен с тънък усет за трудно доловими промени в природата.

ЕЛЕНА ПОПОВА

… Вълко Гайдаров владее техниката на акварела, знае възможностите и ги използва с лекотата на майстор, за който те са средство за отдаване на онази страст, в която от хаоса се ражда хармония. Неговите творби не са документални спомени за срещи с красивата природа, а търсене на магията, с която тя го е привлякла. Те са живописна римика на чувствата, на музиката и поезията, на онова, което го поглъщаш със сетивата си, а любовта го е превърнала в ефир. Да намериш видимия образ на невидимото, да уловиш трептенето на въздуха, топлината на слънцето, влагата; да откриеш в прилива на багрите онова, за което сърцето ти е трепнало и е поискало да го задържиш завинаги.

Акварелите на Вълко Гайдаров са прекрасна илюстрация на дефиницията на Бодлер: „Пейзажът – това е въображение“. Те разкриват не само една богата душевност, освободена от описанието на чувствата, а и дарованието да се превърне този вътрешен свят в страстна алегория на красотата, която той посвещава на хората.

МАРИН ДОБРЕВ

Подписи под репродукциите (по реда на каталога):

Стари къщи – Езерово – маслени бои, платно, 54/65 см

Родопско момиче – маслени бои, платно, 100/100 см

Есен – маслени бои, платно, 54/65 см

Сухи цветя – маслени бои, платно, 46/38 см

Митко – маслени бои, платно, 57/47 см

Детски портрет – маслени бои, платно, 67/52 см

Край Смолян – маслени бои, платно, 67/52 см

Привечер – маслени бои, платно, 72/65 см

Дървета и лодки – акварел, 35/50 см