Художникът Вълко Гайдаров: „В душата на художника не може да има мир“

Нашето интервю

– Другарю Гайдаров, вие сте родопчанин, нали?

– Да, роден съм в Девин, където премина и детството ми. След това – Художествената академия в София при професор Ненко Балкански и други големи художници...

– Повече от двадесет години вие сте директор на Окръжната художествена галерия. Какво значи това за Вас?

– Работата в галерията отнема по-голямата част от времето ми, но постоянното общуване с образци на голямото изкуство, каквито се съхраняват във фондовете ѝ, е нещо, което оправдава това. Приобщаването на все повече хора към произведенията на изобразителното изкуство, като основна политика на ОХГ, е и моята награда за това „изгубено“ време.

– Над десет години Вие сте председател на Художествения съвет при групата на СБХ в Смолян. Доколко Ви ангажира това?

– Както е известно, през този съвет „минава“ цялата политическа нагледна украса на града и окръга. Изискват се изключителна отговорност и сериозност при изпълнението на тази дейност.

– Четири самостоятелни художествени изложби в Смолян и в София, участие в много общи изложби – значителен творчески актив!

– Творческият актив не всякога се измерва с броя на самостоятелните и други изложби, защото художникът върши и много други „творчески“ работи. Понякога само една самостоятелна изложба показва значимостта на едно присъствие по-убедително от това, регистрирано с десетки изложби. Моят учител проф. Ненко Балкански през целия си живот направи, мисля, само две самостоятелни изложби, но от това творческият му актив не е по-малък – напротив!

– Личният Ви творчески диапазон е доста широк: пейзаж, натюрморт, портрет, портретна композиция, епико-монументални картини. Кой жанр най-силно Ви привлича?

– Може би пейзажът, натюрмортът и портретът. Пикасо казва: „Трябва да рисуваш само онова, което обичаш“.

(На 4-а страница)

(От 1-а страница)

– По Ваша преценка предимно в изброените жанрове ли са достиженията Ви?

– Трудно ми е сам да преценя. Художникът трябва да мисли повече за онова, което не е достигнал.

– Дали при работа в любимия жанр успехът с лекота „потича“ или и там страдалчески „се извлича“?

– Хубавата творба никога не става лесно. Дори и когато някои от картините се раждат сравнително бързо, не трябва да се забравя, че онова, което бързо идва на бял свят, е обречено на по-кратък живот.

– Задоволява ли Ви степента, в която застъпвате в творчеството си темата: нашият съвременник – борец за преобразяване на света към по-добро?

– Не, защото това е темата, ако може така да се каже, на всяко истинско, голямо изкуство. Следователно, това е нещо, към което всеки творец изпитва респект и към което всякога се стреми.

– Най-големият Ви стимул към творчество?

– Чувството за добре свършена работа. Също – нова за мен, непозната природа, интересни състояния.

– Когато пътувахте из Холандия, Испания, Гърция, Египет – кой спомен от родината и от родния край най-често оживяваше?

– Моите пътувания са били кратки, носталгичните моменти не бяха толкова много, но най-често си спомнях за близките ми, за планината.

– Според Вас, колегите Ви, живеещи и работещи в Смолянски окръг, на кое трябва да обръщат по-голямо внимание: на тематиката или на осъществяването?

– В Смолян и окръга работят талантливи колеги, но много от тях похабяват таланта си с изпълнение на поръчки, които носят доходи. Разбира се, съвсем без това не може, но времето не се връща назад...

– За изкуството е важна не толкова точността на изображението, а идейно-естетическото осмисляне на явленията и процесите в реалния живот. Как бихте коментирали това?

– И двете неща са важни, бих казал – неделими. Трябва да се работи всекидневно – останалото си идва като по-голям или по-скромен резултат.

– Художественото творчество се ражда от взаимоотношенията на твореца с действителността. Художникът съзнателно ли регулира доколко действителността да присъствува в творбите му и доколко да влага „от себе си“ или това става несъзнателно?

– В изкуството точността на изображение е нещо относително. Във всеки случай, то не е огледалното, натуралистичното. Начинът на изображение е средство и резултатът не зависи само от него. Познаването на натурата е задължително, но също толкова важно – ако не и повече – е същевременното освобождаване от нея. Това е азбучна истина. Взаимоотношенията на художника с действителността са сложни, но той е творецът и нему се пада да ги регулира.

– Изискването да се мисли и работи по новому придобива ли измерения и в живописта? В какво се изразява?

– За художника това изискване е отколешно, защото той не би могъл да каже на хората нищо оригинално, ако не вижда нещата от по-друг ъгъл, т.е. по нов начин. Аз разбирам това преди всичко и като ново отношение към времето, по-точно – към пилеенето на време.

– Известна е мисълта на Айнщайн, че „Да бъде разделено ядрото на атома е по-лесно, отколкото новото да бъде възприето веднага“. Като приемаме веднага новото в изкуството, не приемаме ли и риска – вреда от „плевели“?

– Новото в изкуството никога не се приема веднага. Опитите да се наложи на вкуса на хората една или друга естетическа система, в която всъщност няма нищо ново и която е резултат от търсения на други автори при други условия, скоро са се превръщали в модни отживелици. А що се отнася до риска – без него не може никоя откривателска работа.

– Засега в областта на художественото творчество оценката на качеството се извършва персонално (от критик) или от специализирана комисия (жури). Подходът е интуиция, съчетана с професионална компетентност. Но явлението „интуиция“ е нещо необяснено, стихийно и субективно. Тогава как да се приема оценката на творчеството: изцяло или с резерви?

– За мен интуицията е нещо много важно, но оценката на художествените факти трябва да става на основата на висока професионална компетентност. Разбира се, и тук субективното отношение е неизбежно, но нали и самото творчество е лично, т.е. субективно!

– Човекът създава и си служи с все по-сложна техника, навлиза във все по-сложни за разгадаване лабиринти. При такава сложност край нас, а и в самите нас, ще пребъде ли виждането, че истинското изкуство е просто?

– Истинското изкуство е просто, но това не значи – елементарно. Простотата е качество, когато е изведена в резултат на най-дълбок анализ и най-сложни търсения, до степен на обобщен образ, категоричен като пластично решение.

– Може ли да се нарече наш съвременник творец, който сега живее, а черпи сюжети изключително от миналото?

– Разбира се! Понякога със сюжети от миналото могат да се кажат по-добре истини за съвременния човек. Именно затова големите класици звучат съвременно.

– От наш ежедневник от 6 февруари 1983 година съм запомнил заглавие: „Изкуството – това е мир“. Как трябва да се разбира това?

– Мирът на планетата е необходим, за да има живот, следователно – и изкуство. Но в душата на художника не трябва да има само мир.

– Моля нека да запиша някое изречение, което много Ви харесва. Възможно е то да харесва и на читателите на вестника.

– Ето – мисъл на Сезан: „Който не копнее за съвършенство, се задоволява с безметежна посредственост“.

Разговора води Мирчо Мирчев

(Репродукция: портретна композиция на В. Гайдаров – мъж в родопска носия на фона на селище; без надпис.)