Критикът в изложбената зала: Изворите на човешката душевност

Критикът в изложбената зала

Изворите на човешката душевност

Бях писал и преди, че „пейзажът на Вълко Гайдаров е средство за изследване душевността на родопския човек“. Настоящата му втора по ред изложба в столицата, представена в залата на ул. Раковски 125 ме уверява още по-убедително в това.

Монохромната тоналност на неговите пейзажи, изградена в сложни съзвучия, но запазваща предпочитанията си към студената гама, на пръв поглед едва ли е подходяща възможност за докосване глъбините на човешкия характер. Тъкмо посредством тези пастелни, сдържани, но винаги наситени със своя вътрешна светлина багри обаче Вълко Гайдаров прониква в психиката на планинския човек и я разкрива за зрителя, такава, каквато е в действителност.

Твърде трудно е да се постигне в живописта такова художествено прозрение без сблъсъка и контрастите на ярки багри и звучни акценти. В тази деликатна и сложна творческа задача може да се разчита на успех само ако творецът е искрен до дъното на душата си и ако превърне пейзажа си в лична изповед. Това е успял да осъществи в картините си и Вълко Гайдаров.

Интересни в настоящата изложба са и представените акварели. За разлика от пейзажите с маслени бои, акварелите на Вълко Гайдаров са интимни лирични изживявания, осъществени с лекота и изпълнени със завладяващо емоционално настроение. Не природата и народностната психика, а мимолетното чувство е обект на живописния им език. Зрителят остава с впечатление, че всеки от тях е сполучлива интермедия при осъществяването на отделните пейзажи. С това именно те допълват и съзвучието на цялата изложба.

Петър Константинов