Време за творчество: Един художник-родопчанин – в Кипър

Един художник-родопчанин – в Кипър

„Художникът Вълко Гайдаров е имал самостоятелна изложба в Кипър. Ако имате възможност, потърсете го и нека разкаже най-впечатляващото от тази страна. Поздравете го с новата 1989 година. Ние от родния му град му желаем нови творчески сполуки...“ Надежда Солакова, гр. Девин, ул. „Млада гвардия“ 25

– И така, приемете пожеланията на девинчани и разкажете за изложбата най-напред!

– Всъщност това бе моя първа самостоятелна изложба зад граница. Тя бе уредена по покана на кметството в кипърския град Пафос и съвпадна със Седмицата на българо-кипърската дружба, която се провеждаше там. Представих общо 30 платна – живопис, акварел. Беше ми трудно да подбера точно толкова, защото като цяло една самостоятелна изложба трябва да показва типичното за един творец. Изложбата бе открита от кмета на Пафос Андреас Аталиотис. За петнадесетте дена там аз имах възможността да се срещна и разговарям с много хора, да видя тази прекрасна островна страна.

– Имахте ли възможност да работите? Всяка среща с непозната страна е нов извор на вдъхновение за твореца. Така ли е?

– Това мое гостуване бе свързано с много свободно време, което е най-хубавото за художника. Кипър е островът на Афродита, благодатно място за всеки творец. Видях и трагедията на страната, видях лицата на хората. И отново се убедих, че войната и враждата никога и никому не са били полезни. Иначе животът в Кипър тече динамично – като в свят, където се цени всичко, което струва пари, включително и времето. Всяка моя среща – в Никозия, Ларнака, Пафос, Лимасол – бе синоним на сърдечността и топлотата. Мога да ги оприлича със сърдечността и топлотата, която има всеки стар родопчанин. Така че имах възможност и да рисувам, и да видя.

– Казаното означава ли, че Вашето пътуване „ще оживее“ в нови платна?

– Да, мисля, че съм в състояние да подготвя нова изложба и бих я нарекъл „впечатления от пътувания“ – в Съветския съюз, Полша, Испания, Холандия, Гърция, Англия... Може би Кипър „ще натежи“, защото оттам донесох много скици, много почувствувани и видени неща, които ме чакат.

– Кое няма да можете да нарисувате?

– Дружелюбието на кипърци, може би, и приятелските им чувства към България, честността на отношенията им и простичкия факт, че никой от тях не заключва къщата си. Иначе бих добавил, че с този неголям град, богат откъм история и забележителности, с развит туризъм, може да се осъществи програма за дълготрайни контакти. Но това вече не зависи от мен.

Разговора води Величка Иванова