Родопски багри по света

С платната си художникът Вълко Гайдаров отдавна прекрачи не само град Смолян, но и пределите на страната. Изкуството му, оценено по достойнство от нашата критика в лицето и на проф. Ат. Божков, бе радушно прието и на общи и индивидуални изложби в Германия, Полша, Чехо-Словакия, Кипър, Гърция, Англия, Испания. Много от картините му са вдъхновени от съприкосновението му с други страни, с друга екзотика и традиции по време на частните му пътувания, било то в руските Суздал и Санкт Петербург, ливанския Бейрут, египетските Кайро и Александрия. За Вълко Гайдаров всяко пътуване е ново зареждане, обогатяване, натрупване на впечатления и опит. Негови творби са намерили ценители сред частни колекционери от Холандия, САЩ, Малта... Повод за разговора с художника ни даде последната му изложба в Мадрид.

– По покана на Културния център Хетафе – една от общините на испанската столица, през октомври м. г. имах самостоятелна изложба в Мадрид. По-късно същата експозиция бе показана и в Ла Каза Гранде – един замък от XVI век, превърнал се в своеобразен религиозен център с най-богатата колекция от икони в Испания. Културният център издаде чудесен каталог на изложените картини, а те бяха приети много добре от испанската публика. Не липсваха и отзиви в печата.

– Извън творческите изживявания, какви бяха най-силните ви впечатления в испанската столица? Как откликнаха на тази българска изява нашите представители там?

– Едномесечният ми престой в Мадрид се оказа наситен с много впечатления, разговори и разбира се – рисуване... Срещнах чудесни хора – преди всичко колеги – художници, галеристи, бизнесмени. Сред тях и нашенци-гурбетчии... На чаша бира в топлите мадридски нощи, сред лудите „фиести“ в почивните дни сякаш изповедите им се разиграваха пред очите ми. Те всички сънуваха България, с отворени уста слушаха за „нашите си работи“. А бяха млади, и едва от година там.

Във връзка с изложбата два пъти ходих в посолството на нашата страна, за да ги поканя. Срещнах се с аташето по културните въпроси, оставих му покани, каталози и пр. Бях едва вторият гостуващ тук художник от България през цялата година, но никой от официалните ни представители не посети изложбата. Смятам коментарът за излишен. Затова пък бях изумен, когато от канцеларията на Симеон II разбрах, че не само са информирани за изложбата ми, но и ми бе отправена покана за среща с него. За мен беше интересно да чуя какво мисли Симеон II за нашите сложни културни и духовни проблеми в тази дълбока криза, която сега изживяваме. Разговорът ни затвърди у мен първоначалните ми впечатления от средствата за информация, че Симеон II е високо ерудиран и толерантен човек... Както и интересът му към България не само по отношение на политиката, но и към културата и в моя случай – към изобразителното изкуство.

– Това ли бе причина да направите дарение?

– Дарил съм доста от работите си на различни места. Последните си 6 картини с удоволствие и радост предоставих в Мадрид на Благотворителната изложба по идея на царицата, средствата от която ще бъдат предоставени за лечение на болни от левкемия деца в София.

– След пътешествията ви из Европа, за където всички сме се запътили, какво е за Вас България?

– В чужбина ми е било интересно до двайсетина дни, после мисълта какво става „у нас“ не ми дава мира. Какво е за мен България ли? Може би – светът.

Разговора води: Никола Гигов