Бележка на архива: в този оригинален текст като година на приемане в Съюза на българските художници е посочена 1971 г. Според каталога на СБХ от 1987 г. (№36) членството е от 1973 г.
Вълко Гайдаров е роден на 27 януари 1937 год. в гр. Девин, под знака на Водолея.
Завършва Художествена академия – София, 8 класа на проф. Ненко Балкански. От 1964 год. е основател и директор на Художествената гале-
рия в Смолян.
Член на Съюза на българските художници от 1971 г. Има около 30 самостоятелни изложби у нас и в чу-
жбина.
Негови картини са притежание на няколко художествени галерии в страната и частни колекции в чуж-
бина. Женен, с двама сина.
Вълко, завършил си Художествената академия във време, когато професията художник не е била толкова предпочитана от родопчани. Тази обич към четката има ли някаква предопределеност в рода?
Ако търсим наследствена страст към рисуването, трябва да спомена, че дядо ми по бащина линия е рисувал много добре. Наш роднина дълго пази негови рисунки от живота на войниците в пограничната част, в която е служил. За съжаление, лично аз не съм ги виждал, когато ги потърсих, вече бяха разгубени. Но всеобщото мнение за наследствената предопределеност остана.
За 37 години като професионален художник имаш около 30 самостоятелни изложби у нас и в чужбина. Това е много усилна творческа работа. в ретроспекция как изглежда тя?
Наистина съм щастлив с участията си в тези изложби. в ретроспективен поглед ще започна с представителните изложби на българското изкуство в Чехословакия, Полша, Германия, Англия, Гърция, Международен панаир на изкуството в Лондон /1991 г./, Изложба на съвременната българска живопис -Испания /1992г./, 50 български художници – Токио /1993 г.,/, самостоятелни изложби в София, Пловдив, Пазарджик, Стара Загора, Кипър, Мадрид и Смолян.
Нуждае ли се от коментар казаното от проф. д-р Атанас Божков за твоите картини: „Той одухотворява или психологизира всичко – може да се каже цялата вселена, всред която живее...”?
Не, коментар никакъв. Мога само да се радвам и да бъда доволен, че такъв капацитет в областта на изкуствознанието като проф. д-р Атанас Божков разглежда картините ми по този начин и дава тази оценка.
Как искаш почитателите ти да възприемат твоите картини – като импресии, предадени впечатления или трайно душевно състояние на художника?
И като импресия, и като дълго носено преживяване. в моите картини, в самия ми творчески процес обикновено пресъздавам и непосредствените си впечатления, и усещането си за вселена, реалност и иреалност. Може би всичко заедно.
Понякога си мисля, че найдобрите си работи още не съм направил. Напоследък чувствувам, че тепърва навлизам в едно ново състояние – прозрения, които ме доближават до мисълта и схваща-
нето за целостта на природата, за взаимовръзката във вселената и всичките й компоненти – човек и природа. Тръгвайки по този път на разсъждения, човек по-лесно може да си обясни абстракцията като израз на сложни душевни състояния – душевност и емоционалност. в такъв момент творецът е в състояние да открие абсурдността в най-обикновените неща, да преоткрие, че всяко нещо е една малка вселена, която може да бъде наречена примерно – Бог или частица от Бога.
Може ли картината да носи тази философия?
Точно в това е глъбината на художественото прозрение. Аз не отричам повода, сюжета или реалността, която се отразява, но като творец това вече не ми е достатъчно. Искам да отида извън тази граница, а там човек често стига до пълна абстракция.
Имаш ли вече картини, отговарящи на това твое състояние?
Имам, макар и да не смея още да ги показвам. Това, което не е изведено до завършеност – не смея да го покажа. Всеки художник експериментира. Понякога тези негови опити остават само в ателието, понякога стигат до друго ниво – до изложбената зала. Пластичното изграждане на картината е наистина сложен психологически процес.
Има ли значение настроението, което най-точно отговаря на творческия ти процес? Кои нюанси са по-продуктивни – радостта или скръбта?
Преди всичко според мен е важно вълнението, което може да предизвика емоция у твореца. Човек може да се вълнува от различни неща – това не е достатъчно. Трябва да са налице различни състояния – и търсенето, и страданието като висша форма на човешката добродетел.
Вълнува ли те комерсиалността в твоето изкуство – какво е по-продаваемо и по-търсено на пазара?
Не, определено не. Единственото, което ме респек-
тира, е белотата на платното, неизвестността, която е малко стряскаща за твореца. Това състояние може да се сравни само със сценичната треска на артиста и музиканта.
В ежедневието мога да кажа категорично, че хората предпочитат да купуват кич – не само поради празния джоб. Повечето хора предпочитат да отидат при художника любител – на бистрото, на улицата. Това е поблизко до възприятието им и те обичат да купуват именно оттам. В изложбените зали в момента не се купува, пазарът е затворен.
И въпреки това изложби непрекъснато се откриват.
Това е хубавото. И на мен ми предстои в най-скоро време, на 16 май – другата сряда, да открия изложба в частната софийска галерия „Александър“.
Ето че от нашия разговор произлезна и новина. Повече подробности – какво ще покажеш в престижната софийска галерия три месеца след самостоятелната си изложба в КДК – Смолян?
Ще представя 35-40 платна – акварел и маслени бои, едни от картините ще бъдат от последната ми изложба през месец февруари в КДК – Смолян, а други съвсем нови.
Желая успехи на твоите картини при съприкосновението със столичните ценители на живописта. А какъв живописец си – гневен, спокоен?
Различен. Най-често недоволен, понякога спокоен. Поточно, измамно външно спокойствие, тревожно вътрешно.
Какво обичаш най-много да рисуваш?
Планината и морето. Но ме привличат и равнините – тракийските. За мен те сега са повод да седна и направя това, което чувствам от известно време да ме занимава като пластичен момент и го вземам. Опитвам се да използувам този сюжет. И сюжетът не е случаен. Нищо случайно няма на този свят. Дори сюжета си човек не из-
бира случайно.
Какъв е „, пътят на тво-
ите картини, къде се намират те? Има ли сред собственици"те им известни имена?
Картините ми са собственост на доста галерии – София, Пловдив, Стара Загора, Бургас, Пазарджик, Плевен, Кюстендил, Смо-
лян и др., както и на частни колекции в Англия, Холандия, Кипър, САЩ, Япония, Гърция, Германия. У нас мои картини има в големите частни колекции на проф. д-р Атанас Божков, проф. Светлин Русев и др.
Почти всяка твоя самостоятелна изложба е представяна от изкуствовед. Важно ли е кой те представя?
Разбира се, че е важно. Точно изкуствоведите могат да погледнат проникновено и задълбочено в творчеството ти и да го представят пред една изискана аудитория от специалисти и почитатели на изобразителното изкуство, очертавайки най-точно тенденциите в него. Аз съм изключително горд, че са ме представяли едни от най-изтъкнатите познавачи на изобразителното изкуство – проф. д-р Атанас Божков, проф. Вера Динова – Русева, проф. Светлин Русев, Димитър Грозданов, д-р на изкуството Елена Попова, Красимир Минков, Светла Москова.
Сам казваш, че естественото място на картините е в галериите, призна-
вайки, че те са за хора специалисти в тази 06ласт, защото не е възможно да се възхитиш на едно изкуство, ако не си възпитан в неговото възприемане. Твоето име се превърна в синоним на смолянската галерия. Това хубаво ли е или лошо?
От една страна е хубаво, а от друга – лошо. По-важно е обаче не къде си бил, а какво си правил и как си свършил работата. Аз приемам този факт като случайност или съдба.
Все пак ти започна като уредник в художестве-
ния отдел на Историческия музей. За 37 години от своето начало в какво успя да се превърне той? За 37 години успя да се превърне от една малка сбирка в културен институт и съкровищница на българското и чуждо изобразително изкуство, с което Смолян и България определено могат да се гордеят. Тук са съхранени произведенията на най-изтъкнатите български майстори на изобразителното изкуство от 30-те години насам до наши дни, по-голяма част от които са посветени на Родопите. Този последен факт я прави още по-уникална и специфична. Галерията разполага с реставратори, уредници, екскурзоводи-професионалисти, които полагат грижи това безценно богатство да бъде съхранено във времето за поколенията. Последната година галерията беше оборудвана с компютри. Вече имаме връзка с Интернет. в момента подготвяме своя уеб-страница, с която ще влезнем в световния обмен. Иска ми се специално да изтъкна отношението на кмета Данчо Киряков за раз-
решаване на един дългогодишен проблем за отвеждане водите от покривната конструкция. Галерията вече е спасена от наводненията, които правеха неизползваеми горните етажи на сградата.
А какво стана с една прекрасна традиция на галерията, даваща възможност и за попълване на колекцията с картини за планината – Международен пленер по живопис?
След двегодишно прекъсване съществувалият 18 години международен пленер по живопис отново ще бъде възстановен. С любезното съдействие на консорциум „Жива вода“ и лично на неговия управител инж. Никола Писков през м. септември, а не както досега през октомври, се надяваме да посрещнем своите гости.
Любимите занимания през свободното време в синхрон ли са с умозрителната природа на художника?
Любимите ми занимания са китарата и риболова, освен рисуването. Но за разлика от първите две занимания, които с течение на годините все по-рядко упражнявам, то страстта ми към рисуването се засилва. в момента към китарата посягам само в определени състояния на духа. Колкото до риболова, съм решил твърдо да го възстановя, защото е изключително необходим за психическото здраве на човека. Имайки предвид твърде неуютното време, в което живеем, и факта, че художникът е чувствителна и емоционална натура, не виждам по-подходяща форма за релаксация от риболова. Пейзажът около реката, язовира или морето зареждат с двойна сила.
Какви приятелства са необходими на художника?
Истинските. Аз нямам много приятели, мога да ги изброя на пръстите на едната си ръка, но никога не съм ги свързвал задължително с професията си.
Има ли нещо, което не би могъл да простиш?
Да, предателството. Макар че човек трябва да прощава. Но аз като натура съм по-склонен да се смирявам.
Обходил си света, бил си в десетки страни. Къде ти хареса най-много?
В Испания. Там най-много ми допада на натюрела.
И в края на разговора, Вълко, обижда ли те, ако някой те нарече смолянски художник?
Не се дразня, въпреки че аз съм толкова смолянски, колкото и девински например. Истината, че в провинцията художествената среда е аморфна. Творецът няма така необходимата му провокация и чувство за съизмеримост. в големия град съществува провокативният момент. А ако един художник не гори творчески – обхваща го дрямка, пълна летаргия. Ето такъв художник аз не съм.
Благодаря много за този разговор. Желая още един път голям успех на изложбата в галерия „Александър“ в София другата седмица. И нека още дълги години те провокират големите галерии у нас и по света.
Румяна ХАРАДИНОВА
Репродукция: „Мелник“, м. б., 2000 г.
Данни за източника
| Издание | Родопски преглед |
|---|---|
| Дата | 2001 (май) |
| Брой | бр. 136 |
| Страница | |
| Автор | Румяна Харадинова |
| Източник | РБ „Николай Вранчев“ – Смолян, справка 37/2026, № 96, пратка 2 (27.10.2026) |
